Разработване на физиологичен режим на труд и почивка

2020-06-27

Почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.
Нормативно основание: чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.

Чл. 8. Работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за:
1. регламентирани почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.).

Многообразието на различните трудовите дейности е изключително голямо - много от дейностите в производството, строителството както и селското стопанство са свързани с работа - на крак -, а заетите са изложени на въздействието и на лоши климатични условия. Много често строителни работници, монтажници, електромонтьори и др. трябва да се трудят в неблагоприятна работна поза - в тясно пространство, наведен, на колене, с натиск върху лакътя, с натиск върху китката, с натиск върху пръстите на краката, с ръце над ниво на раменете, клекнал, наведен ...

Има професии които изискват прилагане на физическо усилие (например при товаро-разтоварни и ръчни изкопни работи).
Други дейности са свързани с принудителна работна поза (няма как да управляваме камиона прав). Постоянната работа - на бюро - пред компютъра също е свързана с много опасности за увреждане здравето на работещите.

За да се минимизиране негативните въздействия в описаните случай както и в такива други подобни работодателите трябва да осигурят възможност за възстановяване на работната сила чрез планиране на допълнителни почивки. Това става посредством въвеждане на така нареченият физиологичен режим на труд и почивка (ФРТП).

Физиологичен режим на труд и почивка - нормативни изисквания.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) изисква от работодателите въвеждане на такъв режим при високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа.

Изискванията са разписани в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

Какво представлява физиологичният режим на труд и почивка?
Най-общо това е осигуряване на възможност за допълнителни и спонтанни почивки, които са част от работното ни време (за разлика от почивката за хранене, с която работното време се удължава - пример работно време от 9:00 часа до 18:00 часа се отчита за 8 часа трудова дейност 1 час обедна почивка и в тези 8 часа труд би било добре да има две почивка по 15 минути в първата и втората част от работното време. Така на практика служителя работи 7:30 часа и ползва 0:30 минути физиологични почивка за сметка на Работодателя).

Задължителни условия за въвеждане:

• работният процес е постоянен и равномерен;
• продължителността на работния ден / смяна е над 6 часа;
• има разработен режим за дадената дейност / вид труд.

Физиологичният режим на труд и почивка се разработва за даден вид труд (длъжности)във фирмата. За общият работник е един, за работещите на компютър - друг и т.н.

Изисквания към разработката на физиологичен режим на труд и почивка.
За да се разработи Физиологичният режим на труд и почивка първо е необходима да ес извърши оценка на риска. След разработването на оценката на риска става ясно на кои работни места / длъжности следва да се разработи и внедри физиологичен режим на труд и почивка.

Друго задължение на работодателя е информиране на работещите за възможните отрицателни последици вследствие нерационални работни режими съгласно чл.7 във връзка с чл.4 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г.. Въвеждането и обхвата на физиологичния режим на труд и почивка (ФРТП) се обсъждат с работниците и служители, ГУТ или КУТ.
Кой разработва физиологичен режим на труд и почивка? Можете да възложите разработването на службата по трудова медицина (СТМ) и на длъжностното лице по БЗР във фирмата.

След разработването на физиологичен режим на труд и почивка (ФРТП) е задължително да бъде включен в правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) на предприятието.

Видове и продължителност на почивките.
Физиологичната почивка може да бъде:

• Активна почивка (двигателна дейност и упражнения, натоварващи опорно-двигателния апарат) за лица в седяща поза, в т.ч. работещи с компютри - работа с намалена двигателна активност, документация и др. подобни, където двигателната активност е минимална, а работата - монотонна и еднообразна работа, принудителна работна поза.
• Полупасивни почивка (разходка, леки упражнения) - подходяща е за работещи в седящо положение на поточна линия с умерен темп, в цех с неголямо физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, седяща работна поза, повишено зрително натоварване.
• Пасивна почивка (в седяща или друга свободна поза), прилага при заети с тежък и много тежък физически труд, голямо нервно-психично напрежение, висок темп на работа, принудителна работна поза, постоянни преходи на значителни разстояния, стояща работна поза.

Препоръчва се при нормален 8-часов работен ден почивките да са най-малко две - първата - 2 - 2,5 часа след започване на работата, за да не се нарушава периодът на вработването, а втората - 1,5 - 2 часа след почивката за хранене.

Минималното време за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 - 10 минути (ако работодателят прецени, може отпусне време за релаксация до 30 минути без голяма опасност от нарушаване на трудовия ритъм).

Обикновено общото време за регламентирани почивки при умерено по степен трудово натоварване достига до 10 - 15 % от работното време, като около 1/3 от тях се планират в първата му половина (когато сме по-работоспособни), а 2/3 - във втората.

Изследвания показват при дейности с тежко и много тежко физическо натоварване (енергоразход над 5 kсаl/min) общото време за почивки по време на работа може да заеме от 25 % до 50 % от работния ден. Продължителността и разпределението на почивките се определя от характера и условията на работата.

При дейности с голямо нервно-психично и нервно-сензорно напрежение / стрес (ръководители, оператори на оборудване и др.) по-ефективни са чести и кратки почивки по време на работа.

Работата с компютърна техника (видеодисплей) има своите специфики. Те са свързани с натоварване на зрителния анализатор (очите) и принудителна седяща поза. Изисква чести кратки почивки на зрението и (възможни са гимнастика на очите) - разходки - със ставане от стола. Често срещана практика е офис-персоналът използва тези почивки за чатене и четене на новини на същия компютър, от който уж трябва да си починат.

Физиологичен режим на труд и почивка - работа на смени.
През дневната смяна важат правилата на нормалния 8 часов работен ден.

Ако работите нощна смяна, планираното време за отдих трябва да е по-дълго.
При 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна.

Важно е да се знае, че сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване.
Нощната работа е желателно да се организира така, че да не се допускат повече от 4 - 5 последователни нощни смени. Почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа!!! 

Възможно ли да го променяме физиологичният режим на труд и почивка?
Работодателя има задължение да осигури оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка. Това става една година след въвеждане на ФРТП. Дейността (оценка на ефективността )се възлага на компетентни специалисти - службата по трудова медицина (СТМ), работещи в областта на трудовата медицина, длъжностното лице по БЗР и т.н.. Използват се данни от наблюдения (анкетно проучване) върху работоспособността и състоянието на персонала на основата на физиологични и здравни критерии.

Необосновано голямото време за почивки може и да се харесва на работещите, но често влияе отрицателно върху производителността и ефективността на работата. Естествено, преумора също не бива да се допуска - концентрацията рязко спада, грешките и пропуските нарастват, а рискът от трудови злополуки се повишава. Важно е баланс между работно време и почивки.